Как се стига до Банско?
От Летище София до Банско разстоянието е 161 километра.
Можете да стигнете до Банско от Лещитето с такси, с автобус, с железопътен транспорт.
Можете дори да си наемете автомобил под наем.
Можете да поръчате и шатъл услуги!
Разстояние с кола
Разстояние между Летище София, Област София, България и Банско, Благоевград, България с кола е — 161 km, или 100 мили. За да изминете това разстояние с кола, трябва 132 минута, или 2 часа.
Маршрут по картата, упътвания за шофиране
Маршрут с кола Летище София — Банско
От Летище София се тръгва към Магистрала Струма. Подминава се Перник, после Благоевград, ина отбивката в град Симитли се завива в дясно. Следва около 60 километра по главен път и воала, вече сте в Банско.
Какво да правите в Банско, когато пристигнете, можете да видите тук.
Защо точно Банско?
История на Банско
Данните на историците и археологическите артефакти, открити на територията на Банско, свидетелстват, че градът е съществувал още преди повече от 2000 години, по времето на Римската империя, в чиито обширни граници са били тези земи, известни по това време като Тракия. Тук са издигнати крепости за охрана на търговските пътища. В покрайнините на Банско са открити основите на постройки, положени от траките около 100 г. пр.н.е. д. Според местната легенда този град в Пирин планина е основан от славянски племена, почитали Перун и дали името на божеството на планинската верига. В местността Старото градище, която е на 4 км югозападно от центъра на града, има древни тракийски надгробни могили. Тук са намерени и останки от средновековни укрепления.
От византийските хроники е известно, че през 9 век, по време на бурната епоха на управлението на българския хан Крум, регионът е бил обект на военни конфликти между византийци и българи, като това противопоставяне продължава няколко века. От 976 г. по тези земи многократно нахлуват войските на византийския император Василий II, наричан Българобореца. След окончателното поражение на армията на българския цар Самуил през юли 1014 г. цялата област отива към Византия. Българите обаче продължават да оказват съпротива на завоевателите. През 1199 г. цар Калоян подновява войната с Константинопол. През 1202 г. той извоюва бляскава победа, принуждавайки император Алексей III да признае независимостта на България.
Християнството в Разложката котловина се установява вероятно през V век. На югоизток от Банско се намират руините на раннохристиянските византийски църкви Св. Георги и Св. Илия, разрушени от турците през 15 век, когато Византия пада и тези земи влизат в една от турските провинции. В османски регистър на местните богатства, съставен през 1576 г., Банско се споменава като селище на овцевъди и занаятчии, заобиколено от просторни пасища и гори. По-късно обаче градът се превръща в един от центровете на националната култура и духовност. С Банско е свързана дейността на изключителния български учен св. Паисий Хилендарски, написал през 1762 г. „История славянобългарска“. Това произведение става в основата на Българското възраждане и изиграва ключова роля за пробуждането на самосъзнанието на нацията, попаднала под вековното иго на Османската империя. През 1793 г. в Банско е роден Неофит Рилски, монах-просветител, книжовник и художник, игумен на Рилския манастир. Прави първия превод на Новия завет на съвременен български език, а през 1838 г. издава първата българска граматика. Местните музеи запознават с дейността на видни местни жители на града.
През 19 век Банско става център на регионалната търговия. Тук се е произвеждала дограма, работили са ковачници, кожарски цехове. По бреговете на околните реки са построени мелници и дъскорезници. Търговците доставяли продукти на местни занаятчии в съседна Гърция, до Егейско море и търгували с градове в други европейски страни.
През 1850 г. Банско придобива статут на общински център. През този период е издигната градската църква „Света Троица“. През 1865 г. на нейната камбанария е монтиран часовник, изработен от местен майстор. Отмерват времето и днес.
През втората половина на 19-ти – началото на 20-ти век банскалии са в челните редици на борбите за национално освобождение, тъй като районът е граничен между България и Турция. В града активно работи революционното нелегално движение. През 1878-1879 г. тук избухва въстание, целящо освобождаването на Кресненско-Разложката котловина от провинциалното управление на Османската империя. Окуражени от победата си, въстаниците провъзгласяват Банско за столица на „Разложкото царство”, но седем дни по-късно въстанието е потушено от турската армия. Турците са принудени да напуснат тук едва през 1912 г. и община Банско е включена в пределите на България.
През 1976 г. в Пирин планина е организиран национален парк. Това събитие е тласък за развитието на туризма в Банско. От 90-те години на миналия век тук бързо се развива ски курорт, а на неговите склонове се провеждат международни състезания за скиори и биатлонисти.
